Когато вече е известно на всички, че нашият Изкупител дойде в света за изкуплението на всички народи, и когато виждаме, че Той ежедневно призоваваше и самаряните към вяра, какво означава това, че, изпращайки учениците на проповед, казва: „По пътя към езичниците не ходете и в самарянски град не влизайте; а идете най-вече при погиналите овце от дома Израилев“?

Това означава, както заключаваме от края на делото, че първо Той е искал да проповядва само на юдеите, а след това – на всички народи, така че, когато те отхвърлят призива за обръщане, светите проповедници да се насочат към призоваването на езичниците.

Защото проповедта на нашия Изкупител, отхвърлена от своите, се насочи към езическите народи, които бяха като чужди. И така, онова, което за юдеите беше свидетелство за изпълнението на обещанията, за езичниците стана преизобилие на благодат.

И в Иудея тогава имаше хора, способни да чуят призива, както и сред езичниците имаше неспособни.