Господ увещава апостолите да се въздържат да вървят по пътищата на езичниците, но това не означава, че не ги изпраща за спасението на езичниците, а че трябва да избягват делата и начина на живот на непросветените езичници.

На апостолите също е забранено да влизат в самарянските градове. Но нима Сам Той не прояви грижа към самарянката? Тук на апостолите се заповядва да не посещават събранията на еретиците, защото изкривяванията на вярата не се различават от [езическото] незнание.

След това Господ ги изпраща при „погиналите овце от дома Израилев“. Но нима те не беснееха против Него със змийски езици и вълчи зъби? Въпреки това наследниците на закона трябваше да имат първенство да чуят евангелската проповед; и колкото по-малко оправдания оставаха за Израил в неговото престъпление, толкова по-голямо усърдие трябваше да се прояви в неговото увещаване.