Само на Този, Който изпитва тайните на сърцето, принадлежи правото да определя реда на апостолите и заслугата на всеки от тях.

Първи е записан Симон, наречен Петър, за да се отличи от другия Симон, наречен Кананит, от селището Кана Галилейска, където Господ превърна водата във вино. Също така и Яков е наречен Зеведеев, защото по-нататък следва друг Яков – Алфеев.

И Той съединява апостолите по двама, в двойки. Съединява Петър и Андрей – братя не толкова по плът, колкото по дух; Яков и Йоан – които, оставяйки своя телесен баща, последваха истинския Отец; Филип и Вартоломей; също Тома и митаря Матей.

Другите евангелисти, като съчетават имената, поставят първо Матей, а след това Тома, но не добавят названието „митар“, за да не изглежда, че умаляват евангелиста, припомняйки предишния му живот. Но сам Матей, както казахме по-горе, поставя себе си след Тома и се нарича митар, за да стане ясно, че „където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Рим. 5:20).

Симон Кананит – това е същият, който при друг евангелист е наречен Зилот, защото „Кана“ означава „ревност“. За апостол Тадей църковното предание съобщава, че е бил изпратен в Едеса при Авгар, царя на Осроена; при евангелист Лука той е наречен Юда Яковлев, а на друго място – Левей, което означава „разумен“. Трябва да се приеме, че той е имал три имена, както Симон е бил наречен Петър, а синовете на Зеведей – Воанергес, заради твърдостта и величието на тяхната вяра.

А Юда Искариот получил името си или от селището, от което произхождал, или от коляното Исахар, така че още с раждането си носел известно предзнаменование за своето осъждане, защото „Исахар“ означава „плата“, за да се посочи възнаграждението на предателя.