За да не казва никой от християните: „Нима не мога да обичам богатството и да бъда угоден на Христос?“, апостолите, като оставиха своите мрежи, ни научиха, че никой не може да притежава земното и съвършено да достигне небесното.
Виж как въздухът, намирайки се между небето и земята, разделя творението, показвайки, че не може да има никакво смесване между небесното и земното. Небесното, бидейки духовно и леко, по естеството си винаги се стреми нагоре. А земното, притежавайки тежест, винаги тегли надолу.
Така, ако се държиш за духовното, то ще те въздигне нагоре; а ако за земното – ще те повлече надолу.
И тъй, те оставиха своите мрежи, за да не станат те по-скоро пречка за делото, отколкото помощ. (PG 56:675)