Той казва, че е видял и чул, сиреч говори и свидетелства за онова, което е чул от Отца и което е видял, тоест което знае съвършено точно. Но свидетелството Му не приема никой от онези, които не внимават за истината.

Когато чуваш, че Христос говори това, което е чул от Отца, не мисли, че Той има нужда да се учи на знание от Отца; но понеже всичко, което Синът знае по естество, Той го има от Отца, като единосъщен с Него, затова се казва, че е чул от Отца това, което знае. Това е подобно на случая, когато, виждайки син, напълно подобен на баща си, казваш, че той има всичко от баща си, тоест не прилича на никого другиго освен на него.