Иоан, желаейки да ги вразуми и да им покаже, че като се противопоставят на Христос и се опитват да Го лишат от слава, всъщност враждуват против Бога, казва: „Човек не може да приеме нищо от себе си“; и по-нататък: „Ако, – казва, – не беше дадено от небето, не би възраствал Този, на Когото завиждате. Затова вие съгрешавате двойно: веднъж, като се противите на Божието определение, и втори път, като предприемате нещо невъзможно“.

Заедно с това той донякъде ги и успокоява с мисълта, че онзи, който ги превъзхожда, не е човек, а Бог. „И ние, – казва, – каквото имаме, не го имаме от себе си, а от небето. Ако делата на Христос са по-славни, не бива да се учудвате, защото така е угодно Богу“.