Какво означава „който вярва в Сина, не бива съден“? Нима не се съди, ако животът му е нечист? Напротив, съди се. Защото такива и апостол Павел не нарича истински вярващи: „твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него“ (Тит. 1:16). Тук обаче се казва, че не се съди именно за това, че е повярвал: макар за злите си дела да даде най-строг отчет, за неверие не се наказва, понеже веднъж е повярвал.

“а който не вярва, е вече осъден”. Как така? Първо, защото самото неверие вече е осъждане; понеже да бъдеш извън светлината, само това е най-голямото наказание. Освен това, макар тук още да не е предаден на геената, той вече е събрал в себе си всичко, което води към бъдещото наказание; подобно на това, както и убиецът, макар още да не е осъден с присъда от съдия, е осъден по самата същност на делото. И Адам умря в самия ден, когато вкуси от забраненото дърво; макар да беше жив, по присъда и по същество вече беше мъртъв. И тъй, всеки неверник още тук е осъден, като несъмнено подлежащ на наказание и нямащ да дойде на съд, според казаното: „не ще възкръснат нечестивите за съд“ (Пс. 1:5). Защото от нечестивите не ще се иска отчет, както и от дявола: те ще възкръснат не за съд, а за осъждане. Така и в Евангелието Господ казва, че князът на този свят вече е осъден (Иоан 16:11), както защото сам не е повярвал, така и защото е направил Иуда предател и на другите е приготвил погибел.

А ако в притчите (Мат. 23:14–32; Лука 19:11–27) Господ представя и онези, които подлежат на наказание, като даващи отчет, не се учудвай. Първо, защото казаното е притча, а казаното в притчите не трябва да се приема изцяло като закони и правила. Защото в онзи ден всеки, имайки в съвестта си безпогрешен съдия, няма да се нуждае от друго изобличение, а сам ще тръгне вързан от себе си. Второ, защото Господ представя като даващи отчет не неверниците, а вярващите, но несъстрадателни и немилостиви. Ние пък говорим за нечестивите и неверниците; а едно е нечестив и неверник, а друго, немилостив и грешен.