Понеже има две пришествия Христови: едното вече станало, а другото бъдещо – за първото пришествие се казва, че Синът не е пратен, за да съди света (защото, ако беше дошъл за това, всички биха били осъдени, тъй като всички са съгрешили, както казва и Павел (Рим. 3:23)), а преди всичко, за да спаси света. Такава е била Неговата цел. Но на дело се оказва, че Той осъжда онези, които не са повярвали.

Моисеевият закон е даден преди всичко за изобличаване на греха (Рим. 3:20) и за осъждане на престъпниците. Защото той не прощава на никого, а щом намери някого съгрешил в нещо, веднага налага и наказание. И тъй, първото пришествие не е имало за цел да съди, освен онези, които на дело не са повярвали, защото те вече са осъдени; а второто пришествие ще бъде именно за това – да съди всички и да въздаде на всеки според делата му.