И това, на пръв поглед, няма нищо общо с предходното. Но ако някой внимателно вникне в мисълта на Господа, ще види, че и това е тясно свързано с него.

Понеже Никодим наричал Господа Учител и Пророк, Той казва: „Не Ме смятай за пророк, който е от земята и е пратен от Бога да учи, а Ме смятай за Слязъл свише – като Син, а не като такъв, който е от земята. Никой от пророците не е възлязъл на небето, а само Аз имам да възляза, както и съм слязъл“. Като чуеш, че Синът Човечески е слязъл „от небето“, не мисли, че плътта е слязла от небето. Действително, Аполинарий е мислел така, че Христос, имайки тяло от небето, е преминал през Девата като през канал. Но понеже Христос, състоящ се от две естества, е една Ипостас или едно Лице, названията на човека се прилагат към Словото, а названията на Словото – към човека. Затова и тук се казва, че „Синът Човечески“ е слязъл от небето, защото Той е едно Лице и една Ипостас.

А за да не помислиш, като чуеш „слязъл“, че Слязлият вече не е на небето, се добавя: „Който пребъдва на небесата“. И тъй, като чуеш, че е слязъл, не мисли, че Аз не се намирам там; но Аз и тук присъствам телесно, и там пребъдвам с Отца по Божество.