„Духът, – казва Той, – духа, където иска, и гласа му чуваш, но не знаеш посоката му, защото е неудържим и безпрепятствен, и по силата на природата си има стремеж във всички посоки“. А когато казва „духа, където иска“, това не значи, че вятърът има свободна воля или избор, а че (както казах) показва неговото естествено движение и неудържима сила. И ако не знаеш къде и как духа вятърът – този дух, достъпен за сетивата, как искаш да разбереш възраждането от Божия Дух? Ако този дух не може да бъде задържан, то още повече благодатта на Светия Дух не се подчинява на природните закони.

Да се посрами духоборецът Македоний и неговият предшественик Евномий. Първият поставя Духа в положение на слуга, а тук чува, че вятърът духа, където иска, и следователно още повече Духът има самовластно движение и действа където и както иска. А Евномий, който по-рано съгрешил в същото, като нарекъл Духа твар, стигнал дотам в дързостта си, че твърдял, че познава Бога така, както познава самия себе си. Нека тогава чуе, че не познава движението и стремежа на вятъра; как тогава ти, беззаконнико, дръзваш да си присвояваш познание за Божията същност?