Като се придържал още към слабостта на юдейското разбиране, той отишъл при Иисуса „нощем“ от страх пред юдеите (Иоан 19:38–39); нарекъл Го Учител, като обикновен човек, защото такова било неговото разбиране за Него. Затова и прибавил, че никой не може да върши такива чудеса, ако Бог не е с него. Виждаш ли, той идва при Иисуса като при пророк и човек, възлюбен от Бога.

А как постъпва Господ? Той не го изобличава строго, не казва: защо идваш нощем при Учителя, пратен от Бога, защо нямаш смелост? Нищо подобно не казва, а милостиво беседва с него за божествени и възвишени неща. Забележи също, че макар Христос да е извършил много чудеса, този евангелист не разказва за нито едно от тях — или защото те са описани от другите евангелисти, или защото превъзхождат подробното повествование.