И тъй, нека и ние, боголюбиво събрание, подражаваме на тази двойка ученици и, като оставим онзи Йерусалим, който първо уби пророците, а после и Христос – който и Сам Христос оплаква като убиец на пророците и като онзи, който с камъни убиваше апостолите – нека приемем, че това е злото, противоположно на добродетелта: онова, което разпна Господа на истината и отхвърли пророческите и апостолските слова. Като избягваме това зло, нека с усърдие се стремим да достигнем до селото Емаус, тоест до практическата добродетел, която е на разстояние шестдесет стадия.

Числото шестдесет означава десетократно умножената шестица на заповедите, чрез които праведните наследяват Божието царство. Защото практическата добродетел, когато се умножава чрез труд, достига до шестдесет, както научаваме и от притчата за сеяча. Като извървим този път, подобен на шестдесетте стадия, ще видим Господа сякаш вървящ с нас духовно и беседващ с нас. Защото при човека, който се труди за придобиване на добродетели, идва Словото като съподвижник, прогонва леността и дарява Своята сила, без която не може да се извърши нито едно дело, угодно на Бога.

В началото Словото се приближава и прави присъствието Си слабо осезаемо, но по-късно се открива по-ясно. Защото душите на добродетелните, колкото повече се очистват, толкова повече познават и Бога. Най-вече Той им се открива при преломяването на хляба, тоест при причастяването със страшните Тайни. И не се учудвай, че макар да се явява на учениците, веднага става невидим. Такова е божественото великолепие: от една страна просвещава ума на очистените, а от друга – мигом се отдръпва като мълния и става недостижимо. Това божествено съвършенство, когато обхване душата, която обича, поражда в нея копнеж и я привлича към нещо по-висше.