Смущаваха се, че не са Го разпознали, и се каеха за необмислените думи, които Му бяха казали. Както беше естествено, обвиняваха себе си за леността си, защото дори благодатта от Неговото учение не ги беше довела до познание за Него: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и ни изясняваше Писанията?“

Как се тълкува това? Думите на Спасителя били съпроводени от някаква неизразима и пламенна сила, която сгрявала ума на слушателите и пораждала в тях една любовна искра на убеждение. Затова още тогава, когато Той им разяснявал Писанията, те усещали вътрешна топлина, пленени от божественото привличане, което упражнявала. Затова и се разкайваха, че не са успели да Го разпознаят по този обичаен знак.