След това ученикът разказва за предаването (на Христос) на управителя, за кръстната Му смърт и за това, че големите им надежди са се оказали напразни. „А ние се надявахме – казва – че Той е Онзи (Месията), Който ще избави народа Израилев.“ Защото преди страданията те имаха друго разбиране за Христос – мислеха, че ще царува в земно царство и че народът Израилев ще свали властта на римляните. Затова и казваха: „Надявахме се, че Той е Този, Който ще избави Израил.“ Но когато Го видяха осъден по унизителен начин и приел позорна смърт, започнаха да мислят по друг начин и това ги доведе дотам да обвиняват себе си, че преди са били измамени от напразни надежди.

Двамата ученици не се доверяват на свидетелството на жените за Възкресението на Христос. „Но днес е вече третият ден, откакто стана това.“ С това почти твърдят, че всяка надежда за тях е изгубена, защото това е третият ден от разпятието и, според тях, вече би трябвало да е започнало разлагането на тялото. След това споменават и виденията на жените, като ги разказват без подробности.