И тъй, те вървяха по пътя към Емаус. Бяха смутени от случилото се с Господа, изпълнени с тревожни мисли и потънали в скръб. Обикновено в подобни обстоятелства разказването на случилото се смекчава силата на скръбта, така че тя донякъде се разсейва, когато си припомняме и разказваме станалото. Именно това правеха и те, докато вървяха – оживяваха събитията в паметта си и облекчаваха тежестта на скръбта, като разговаряха за тях. „И те“, казва (евангелистът), „разговаряха помежду си за всичко това, което се беше случило.“