И тъй, „откуп на душата на човека е неговото богатство“ (Притч. 13:8, Септуагинта). Такова богатство нямаше този суетен и неразумен богаташ. Защото той не изкупи душата си с милостиня, а криеше плодовете, подлежащи на гибел. Скри, казвам, плодове, подвластни на тление, и сам изпадна в гибел, без да даде нищо на Господа, при Когото му предстоеше да отиде. Какъв ще бъде видът му на онзи съд, когато чуе: „Гладен бях, и не Ми дадохте да ям“ (Мат. 25:42)?

Той се стремеше да насити душата си с разкошни и прекомерни ястия и с гордост презираше множеството празни стомаси на бедните. Не знаеше, че утробите на бедните са по-полезни от неговите житници. Защото това, което той скри в житниците си, лесно можеше да бъде откраднато. А ако беше скрил нещо в утробите на бедните, то макар на земята да се усвоява, на небето се съхранява в безопасност. Затова „откуп на душата на човека е неговото богатство“. (Проповеди)