Апостолът решително отхвърля мисълта, че се оправдава пред коринтяните, сякаш те са негови съдии. Неговото слово е произнесено пред Бога и в Христа, т.е. в съзнание за апостолското му служение и отговорност. Затова всичко казано не е самозащита, а пастирско действие, насочено към духовното назидание на вярващите. Целта на апостола е коринтяните да придобият правилно разбиране за неговото служение, за да могат с полза да приемат предстоящото му посещение. Защото без доверие към духовния отец не е възможно истинско духовно изправление.