Връщайки се мислено към другите си страдания, апостолът казва, че не се отдръпва от тях. Напротив, той ги приема, защото именно в такива моменти Христос му подава Своята благодатна помощ. А да получи такава благодатна помощ е истинска радост.

Както казва св. Йоан Златоуст: „Където има скръб, там има и утешение; където има утешение, там е и благодатта. Когато бил хвърлен в тъмница, той извършвал чудеса. Когато претърпял корабокрушение и бил изхвърлен на варварски остров, тогава особено се прославил. Когато вързан застанал пред съдилището, победил самия съдия. Така било и в Стария Завет: сред изпитанията праведниците процъфтявали.“

Затова апостолът свидетелства, че силата, дарена му от Христос, се проявява именно в моментите на изпитание. Именно тогава, когато по човешки изглежда слаб, той всъщност е силен чрез Божията благодат.