Този стих е тържествено уверение на апостол Павел, че всичко, което е казал за своите страдания и подвизи, е напълно истинно. След дългото изброяване на трудности, гонения и опасности (2 Кор. 11:23–30), апостолът призовава самия Бог за свидетел на думите си.