„И все пак – казва апостолът с ирония – аз с нищо не съм по-долен от тези хора, които се осмеляват да се наричат върховни апостоли“ (по-точно: „от тези свръхвелики апостоли“ (τῶν ὑπερλίαν ἀποστόλων), т.е. пратеници от най-старата Йерусалимска църква).