Дори апостолът да се хвали, неговата похвала се основава на факти: той действително е направил много за разпространението на Христовото Евангелие и ще направи още повече. Освен това той съзнава, че и Сам Господ му дава Своето одобрение за неговата неуморна дейност.

Първата половина на стиха е ясна. Апостолът казва, че той не би се осмелил (тук очевидно има ирония) да сравнява своите подвизи с подвизите на други, които обичат твърде много да говорят за себе си. „Къде сме ние!“, сякаш казва апостолът.

Но втората половина на стиха не е напълно ясна. За да ѝ придадат по-ясен смисъл, някои издания (включително и нашият гръцки текст) отнасят думите от втората половина на стиха към противниците на апостол Павел, които апостолът уж изобличава като постъпващи неразумно. Междувременно и без прибавянето на нов подлог („те“) и сказуемо („неразумно“ — οὐ συνιοῦσιν) тази част от стиха може лесно да се обясни, ако се приеме като продължение на речта на апостола за самия него.

В такъв случай целият стих може да се преведе така:
„Ние едва ли бихме се осмелили да се причислим или да се сравним с онези, които сами себе си хвалят. По-скоро ние измерваме себе си със самите себе си и се сравняваме със самите себе си.“

Апостолът иска да каже, че може да сравнява своето действително „аз“ само с онова, което трябва да бъде според Божието предначертание.