В следващите стихове от 6 до 15 апостолът използва случая, за да говори и за правилното разположение, с което трябва да се подава милостиня, както и за могъществото Божие, благодарение на което подаващият може винаги да бъде уверен, че Бог може да му даде средства за щедро благотворение, и накрая – за ползата, която носи щедрата милостиня. Апостолът завършва своята реч с възнасяне на хвала към Бога за Неговия най-велик дар, който човечеството е получило в Христос Иисус, и който още повече подбужда християните да бъдат щедри към другите.

Апостолът, разбира се, има тук предвид наградата, която милостивият ще получи на небето (срв. Мат. 5:7).