Господ не просто превърнал водата във вино, а във прекрасно вино. Защото Христовите чудеса са такива, че много превъзхождат това, което се извършва по природен ред. За това, че водата се превърнала във вино, свидетелстват слугите, които черпели водата; а за това, че виното било прекрасно – началникът на пира. За всичко това с течение на времето било проповядвано и слушащите трябвало да се убедят в него твърде твърдо.

Под „вино“ можеш да разбираш евангелското учение, а под „вода“ – всичко, което е предшествало Евангелието, което било като вода и нямало съвършенството на евангелското учение. Ще дам пример: Господ дал на човека различни закони – един в рая (Бит. 2:16–17), друг при Ной (Бит. 9), трети при Авраам – за обрязването (Бит. 17), четвърти чрез Моисей (Изх. 19; 20), пети чрез пророците. Всички тези закони, в сравнение с точността и силата на Евангелието, са като вода, ако някой ги разбира просто и буквално. Но ако някой проникне в техния дух и разбере скритото в тях, той ще намери, че водата се е превърнала във вино. Защото онзи, който духовно различава казаното просто и разбирано от мнозина буквално, без съмнение ще намери в тази вода прекрасно вино – което се пие впоследствие и се пази от младоженеца Христос, тъй като Евангелието се яви именно в последните времена.