Но Той я упреква, и не без основание. „Ако – казва – няма вино, тогава е трябвало да дойдат и да помолят за това тези, които го нямат, а не ти, Майко.“ Защото когато близките молят да се извърши чудо, зрителите могат да се съблазнят; но когато молят самите нуждаещи се, тогава делото е свободно от всяко подозрение.

„Още не е дошъл Моят час“ – казва Той не защото е подвластен на времето или спазва определени часове (защото как би подобавало това на Твореца на времената и вековете?), а защото  извършва всичко в подобаващото време. Тъй като за мнозина Той още бил незнаен и неизвестен, понеже не всички били Негови ученици и дори присъстващите на сватбата не Го познавали (иначе сами биха се обърнали към Него с молба за вино), поради това и казал: „Още не е дошъл Моят час“, т.е. още не е настъпило подходящото време.

Но и тук се надига безумието на Арий, който се опитва да докаже, че Господ е подвластен на часовете и времената. И тъй, научи се, проклети! Ако Той зависеше от часовете, как тогава извърши чудото? Защото, ако – както ти казваш – е подвластен на часовете и времената, а Неговият час още не е дошъл, би следвало да не може да извърши чудо. Но Той извърши чудото; следователно не е подвластен на часовете.

Забележи още как Той не се противопоставя докрай и във всичко на Майка Си, но я укорява малко и след това изпълнява нейната молба – отдавайки ѝ чест и давайки и на нас пример за уважение към родителите.