Свещта винаги се поставя на високо и на светилник, за да бъде полезна на онези, които гледат към нея. Нека да размислим какво следва от това. Защото преди пришествието на нашия Спасител князът на тъмнината, тоест сатаната, напълно беше помрачил поднебесния [свят] и бе покрил всичко с умопостигаема мъгла.

И когато ние пребъдвахме в това състояние, Отец даде на поднебесния [свят] Сина като някаква свещ, за да ни озари Божествената светлина и да ни избави от дяволското помрачение.

Но ако ти, юдеино, отправяш обвинение към свещта за това, че не е скрита, а стои на високо и на светилник и изпраща светлина към гледащите, тогава укоряваш Христос, задето Той не желае да се таи, а се явява пред всички, просвещавайки помрачените и изпращайки светлината на истинното богопознание.

Следователно Той извършваше божествени знамения не за да предизвиква удивление и чрез тях да придобие известност, а по-скоро за да повярват, че Той, бидейки по природа Бог, заради нас стана човек и не престана да бъде това, което беше.

Подобно на свещ, която сияе чрез проповедта си на светилника на светата Църква, Той просвещава помислите на всички, изпълвайки ги с божествено познание. (Коментари върху Лука 82)