Евангелист Матей, разказвайки за кръщението на Господа, веднага Го възвежда на планината за изкушението, а този евангелист, като пропуска казаното от Матей, повествува за случилото се след слизането на Господа от планината. И тъй, учениците на Йоан следват Христа и идват при Него след като Той е слязъл от планината и е победил изкушението. По мое мнение, това съчетание на събитията показва, че никой не бива да пристъпва към учителско служение, преди да се възкачи на висотата на добродетелта (която се означава с планината), да победи всяко изкушение и да има знака на победата над изкусителя.
Тези ученици първо следват Иисуса, а после Го питат къде живее. Защото им било нужно да беседват с Него не открито, пред мнозина, а насаме, като за нещо необходимо. Дори не те първи питат, а Сам Христос ги подтиква към въпроса: „Какво търсите?“ Пита не защото не знае – Този, Който познава човешките сърца – а за да ги накара чрез въпроса да изкажат желанието си. Вероятно те се смущавали и бояли от Иисуса след свидетелството на Йоан, че Той е по-висш от човек.
А ти, моля те, удиви се на тяхното благоразумие: те не само тръгват след Иисуса, но и Го наричат „Рави“, тоест „Учителю“, и то когато още нищо не са чули от Него. Понеже желаят насаме да се поучат от Него, те Го питат: „Къде живееш?“ Защото в тишина по-лесно се говори и се слуша.