Тогава той им отговаря: „Аз съм глас на викащия в пустинята.“ „Аз – казва – съм онзи, за когото е писано: ‘глас на викащия в пустинята’“ (Ис. 40:3). Защото, ако не се добави „за когото е писано“, изразът би звучал странно.

Какво вика? „Оправете пътя Господен.“ „Аз – казва – съм раб и подготвям сърцата ви за Господа.“ И тъй, вие, лукави и хитри, изправете ги и ги направете прави, за да стане чрез вас път за Господа Христа. След това привежда за свидетел Исаия. Като казва за Христа, че Той е Господ, а за себе си, че изпълнява делото на раб и глашатай, той се позовава на пророка.

Може би някой ще тълкува думите „Аз съм глас на викащия“ така: аз съм гласът на Христа, Който вика – тоест ясно възвестява истината. Защото всички вестители на закона не са били високогласни, понеже още не бе дошло времето на истината на Евангелието, и тихият глас на Моисей наистина показваше неяснотата и непълнотата на закона. А Христос, като Самосъщна Истина и Този, Който ни възвести Отца, е „викащият“. Затова Йоан казва: аз съм гласът на викащото Слово, пребиваващ в пустинята.

След това започва ново изречение: „Изправете пътя Господен.“ Йоан, като Предтеча на Христа, с право се нарича глас, защото и гласът предшества словото. Да кажа по-ясно: гласът е нечленоразделен дъх, излизащ от гърдите; когато обаче чрез езика се раздели на членове, тогава става слово. Така първо е гласът, после Словото; първо Йоан, после Христос – по явяването в плът.

И кръщението на Йоан е като нечленоразделен глас, защото не е имало действие чрез Духа; а Христовото кръщение е като членено слово – не съдържа нищо сенчесто и образно, защото се извършва чрез Духа (Мат. 3:11).