Обяснява ни по какъв начин приехме по-великата благодат вместо по-малката. Казва, че Законът беше даден чрез Моисей, тоест Бог употреби човек за посредник, именно Моисей, а Новият Завет стана чрез Иисуса Христа.

Той се нарича „благодат“, защото Бог ни дарува не само опрощение на греховете, но и осиновение; нарича се и „истина“, защото Христос ясно проповядва онова, което старозаветните виждаха или изказваха в образи и сенки.

Този Нов Завет, наричан и благодат, и истина, има за посредник не обикновен човек, а Сина Божий.

Забележи и това: за Стария закон е казано, че е „даден“ чрез Моисей, защото той е бил подчинен и слуга; а за Новия не е казано „даден“, а „стана“ или „произлезе“, за да се покаже, че той произлиза от Самия Господ наш Иисус Христос – като от Владика, а не от раб, и достига до пълнотата на благодатта и истината.

Законът беше „даден“ от Бога чрез посредничеството на Моисей; благодатта „произлезе“, а не беше просто дадена, чрез Иисуса Христа. „Произлезе“ е знак на самостоятелност и власт, а „даден“ – на служение и подчиненост.