Духоборците четат този текст така: „и без Него нищо не стана“; после, поставяйки тук препинателен знак, започват като от ново изречение: „което е станало, в Него беше живот“, и тълкуват мястото според своето разбиране, като казват, че тук евангелистът говори за Духа, тоест че Светият Дух бил животът. Така разсъждават македонианите, стремейки се да докажат, че Светият Дух е сътворен и да Го причислят към творенията.

А ние не така, а като поставяме препинателния знак след думите „което е станало“, започваме отново: „В Него беше живот“ (ἐν αὐτῷ ζωὴ ἦν). След като говори за творението – че всичко чрез Словото е получило битие, евангелистът продължава и за промисъла: че Словото не само е сътворило, но и Само поддържа живота на сътвореното. Защото „в Него беше живот“.

Зная, че един от светите отци е чел това място така: „и без Него нищо не стана, което е станало в Него“. След това, поставяйки препинателен знак, продължавал: „беше живот“. Мисля, че и това четене не съдържа грешка, а изразява същата правилна мисъл. Защото и този светец правилно е разбирал, че без Словото не е получило битие нищо от онова, което е получило битие в Него – понеже всичко, което е станало и е сътворено, е сътворено от Самото Слово и следователно без Него не би съществувало.

След това той отново започва: „беше живот, и животът беше светлината на човеците“. Евангелистът нарича Господа „живот“, както защото Той поддържа живота на всичко съществуващо, така и защото дава духовен живот на всички разумни същества; и „светлина“ – не толкова сетивна, колкото умна, просвещаваща самата душа. Не казва, че Той е светлина само на юдеите, а на всички „човеци“. Защото всички ние сме хора, доколкото сме получили ум и разум от Словото, което ни е създало, и затова се наричаме просвещавани от Него. Понеже разумът, даден ни от Него – чрез който се наричаме разумни – е светлината, която ни насочва към това какво трябва и какво не трябва да вършим.