“петнайсет лакти над тях”. Петнадесет лакти са около 25 фута. Според мнението на повечето съвременни учени екзегети, тези думи не трябва да се разбират в абсолютен смисъл, т.е. че водата е била толкова много, че е надвишавала с 25 фута дори най-високите върхове като Хималаите и Кордилерите. Това не може да се допусне, главно защото не можем да си представим как би се задържала такава дълбочина. От опит знаем, че каквато и да е дълбочината на даден воден басейн, линията на сушата, която минава по краищата му, винаги трябва да бъде малко по-висока от нивото на водата, за да не прелее тя.

Следователно, представяйки си картината на всемирния потоп, не сме в състояние да си представим такава ситуация на земната повърхност, при която тя абсолютно цялата, без никакви изключения, да е залята с вода. Освен това, в Библията има доста често примери, когато цялото се взема вместо частта – цялата земя, вместо някоя нейна част (Бит. 41:57; Изх. 9:25; 10:15; 3 Цар. 10:24; Деян. 2:5). Напълно може да се допусне, че и тук под термина „цялата земя“ и „всички планини“ се разбират земята и планините на същия този район, който е бил мястото на обитание на първобитното човечество и се е намирал в басейна на реките Тигър и Ефрат, като най-високата точка е била планината Арарат. Все пак Библията и в частност Новият Завет разглежда потопа по времето на Ной като „всемирен“ (доколкото е залял цялото познато на летописеца човечество, макар да няма основание да се смята, че потопът е покрил континентите на Африка, Америка, Австралия, Гренландия, където населението е било много малобройно и не е било потънало в грехове, както жителите на Месопотамия), като го съпоставя по отношение на космическата универсалност с всемирната катастрофа, която очаква света в края на времената — с гибелта на света от огън преди явяването на „ново небе и нова земя“ (Мат. 24:37 и сл. и парал. 2 Пет. 3:5–7; 1 Пет. 3:20).