Целият този раздел (стихове 14–16) представлява сбито повторение на онова, което вече нееднократно и по части е казано по-рано. Постъпвайки така, летописецът очевидно желае да насочи особено вниманието на читателите към важността на този факт и към величието на Божията любов към онези, които се спасяват.