У древните евреи съществували две летоброения: едното – свещено, започващо от месец нисан (март–април), а другото – гражданско, започващо от месец тишри (септември–октомври). По-ясни свидетелства за съществуването на първото се срещат едва от времето на Моисеевото законодателство (Изх. 12:2; Изх. 13:4; Изх. 23:15; Втор. 16:1), поради което учените обикновено приемат, че в по-ранната епоха е съществувало само едно – гражданското летоброене, започващо от есенното равноденствие (Иосиф Флавий, равин Кимхи, Розенмюлер, Кайл и др.). Въз основа на това може да се предполага, че Потопът е започнал на седемнадесети мархешван, което по нашето летоброене съответства на първите дни на месец ноември.

„в същия ден се разтвориха всички извори на голямата бездна“

С това название очевидно се обозначават водите, затворени във вътрешността на земната кора, които вероятно под въздействието на вулканични сили в огромно количество са избликнали на повърхността.

„и небесните отвори се отвориха“

Това е образно и силно описание на изливането на обилни дъждовни порои, напълно съответстващо на библейското разбиране за небесната твърд, която семитите си представяли като плътен шатър или покрив, разпрострян над земята (Бит. 1:7).