Противопоставянето между вътрешното духовно величие на вярващите и тяхната тленна телесност не може да бъде трайно. На мястото на сегашното тяло вярващите ще получат ново, което ще съответства на обновеното им вътрешно състояние. Тази надежда се утвърждава в нас от Самия Бог, Който ни е дал Своя Дух като залог на бъдещата слава.

„Знаем“ – апостолът има предвид всички вярващи, а не само себе си, защото бъдещото прославено тяло е обещано на всички. Откъде идва това знание? От апостолското учение (срв. 1 Кор. 15), а за самия Павел – и от особено благодатно откровение.

„земното наше жилище, тая хижа“ – така апостолът нарича човешкото тяло, дадено ни за кратко време и подлежащо на разрушение. Образът е на шатра или палатка, поставена временно и лесно разглобима – символ на преходността.

„ние имаме“ – това не означава, че новото тяло вече съществува в пълнотата си сега. Ако апостолът имаше предвид това, би противоречал на собственото си учение, че прославеното тяло възниква след възкресението (срв. 1 Кор. 15:42–43). Тук той говори с увереността на вярата, като прескача междинното състояние и насочва вниманието направо към окончателната цел.

„от Бога дом на небесата“ – за разлика от сегашното тяло, което получаваме по естествен път чрез раждането и което носи белезите на земния Адам (срв. 1 Кор. 15:47), новото тяло ще бъде дар от Бога. Това е гаранция за неговото превъзходство. То е предназначено за небесния живот – за новото и съвършено творение.

„жилище неръкотворно, вечно“ – тук се подчертава разликата между човешкото и Божието дело. Построеното от човешки ръце е преходно и подлежи на разпад, докато онова, което идва от Бога, е трайно и вечно.