Противниците на Павел твърдели, че той умишлено не разкрива докрай последиците от своето благовестие, а именно, че неговото учение уж насърчавало нравствена разпуснатост. На това апостолът отговаря, че само хора, които вече са поели по директния път, водещ към гибел, могат да отправят подобни обвинения срещу него.