„Защото“. Апостолът развива мисълта си, изразена по-рано, че съдържанието на проповедта му не се влияе от обстоятелства, а е напълно определена. Сега допълва, че всичко, възвестено в Коринт от него и неговите спътници – Сила и Тимотей (срв. Деян. 18:5), за Христос, Сина Божи, също е било определено и не се е изменяло според обстоятелствата (Йоан Златоуст, Теодорит, Теофилакт).

„В Него беше ‘да’“, т.е. ние ви представихме Христос като винаги верен на Своите думи и обещания.