Тук апостолът има предвид Тимотей и, може би, своите сътрудници.

„Утешава“ (букв. Утешаващият) – тоест не веднъж или два пъти, а постоянно изпращащ ни утеха (св. Йоан Златоуст).

„при всяка наша скръб“ – по-точно: „при цялата ни скръб“ (ἐπὶ πάσῃ τῇ θλίψει ἡμῶν). Всички страдания на апостола тук се разглеждат като едно цяло.

„та и ние да можем да утешаваме“ – който сам е изпитал нещо, може да разбере и преживяното от другите.

„намиращите се във всяка скръб“ – тоест притиснатите от всякакви страдания, от всички страни връхлитани от напасти.

„с оная утеха, с която…“ – като споделят за онези неочаквани милости, които апостолът и неговите спътници са получили от Бога, така могат да вдъхнат окуражат и други подложени на изпитание.