След като отдава предимство на юдеите пред самаряните, Христос сега вече поставя християните над юдеите, за да не възникне подозрение и да не изглежда, че Той, като юдеин, пристрастно благоволи към юдеите. Затова, като казва „идва час“, за да не помисли жената, че това ще стане някога далеч в бъдещето, Той добавя: „и вече е“, тоест, това вече се осъществява.

 „Истински поклонници“ Иисус Христос нарича онези, които вярват в Него и принадлежат към Църквата, хора, които се покланят истинно, а не служат „в сянка“, както юдеите и самаряните, чието богослужение изцяло е било сянка и предобраз на истината. Тези истински поклонници ще служат на Отца не по плът, а по дух, тоест не с телесни жертви, а с духовни; не в образи и предобрази, а в истина; не ограничавайки богопочитанието с определено място, както правели юдеите и самаряните, а благославяйки Господа на всяко място на Неговото владичество.

Иисус Христос споменава само Отца, поради немощта на жената, защото не било уместно още тогава да ѝ разкрие цялото учение.

„Защото Отец търси такива, които Му се покланят“, тоест, не в сянка, а истински поклонници, които Му принасят не телесни, а духовни жертви. Като казва „търси“, Христос показва, че законното, старозаветно служение не е угодно на Отца; макар Той Сам да го е установил, го е търпял до този момент по снизхождение, заради грубостта и немощта на юдейския народ.