От тези думи става ясно, че между самаряни и юдеи е съществувало разногласие относно това кое място е свято и предназначено за поклонение. Самаряните, като смятали за свята планината, наречена Гаризим, се покланяли на Бога именно там. За тази планина споменава и Моисей във Второзаконие, като казва: „И Моисей заповяда на народа в онзи ден, като рече: когато преминете Йордан, те ще застанат, за да благославят Бога на планината Гаризим“ (Втор. 27:11–12).

Юдеите пък, като считали Сион за божествено място и особено близко до Бога, вярвали, че именно това място е избрано от Отца на всички. Затова, както твърдят те, Соломон издигнал там храма и там се извършвало цялото левитско и свещеническо служение. Съобразно тези разбирания всеки от двата народа смятал, че неговите отци са се покланяли на Бога именно на „своята“ планина. (Коментари върху Евангелието от Йоан)