Като изчаква удобния момент, Иисус Христос открива и изобличава жената, като подробно изброява нейните явни и законни мъже и разкрива сегашния ѝ, скрит и незаконен. Тя последователно е имала петима явни мъже, тъй като това не е било забранено. Но когато и петият умрял, вече никой не е искал открито да я вземе за жена; и тя, без да победи страстта си, е заживяла с човек тайно. Затова тя е имала петима мъже, понеже те са били законни и явни, а онзи, с когото тогава е живеела, не ѝ е бил мъж, защото връзката е била тайна (по тълкуванието на св. Максим).

Самарянката изобразява човешката природа, която е получила пет закона, сякаш петима мъже: първо – закона, даден на Адам в рая; после закона, даден му извън рая; след това закона, даден на Ной по време на потопа; закона, даден на Авраам за обрязването; и отново закона, даден му за принасянето на Исаак в жертва. Но всички тези закони са отминали и като че ли са „умрели“. След това човешката природа е имала Моисеевия закон.

Този закон обаче не ѝ е бил мъж – или защото тя не го е обикнала и изпълнявала напълно, или защото той е бил даден на човешката природа в лицето на юдеите не завинаги, а само до идването на Спасителя. От този момент той вече не ѝ е мъж, защото с нея се е съединил друг, а именно евангелският закон.

Кладенецът на Яков означава Свещеното Писание; водата – познанието му; дълбочината – дълбочината на смислите; а черпалото – изучаването на Божественото слово чрез писмената. Господ не е имал такова „черпало“, защото Той Сам е Словото и Премъдростта и защото е предавал знанието на учениците Си не чрез писания, а като духовен дар.