… Този „мъж“ в онази жена още не беше дошъл да замени онези петима мъже. Защото там, където той не ги замества, царува заблуждението. Когато душата стане способна да възприема разумното, тя се управлява или от мъдър разум, или от заблуждение. Но заблуждението в действителност не управлява – то погубва.

Така и онази жена, след петте сетива, все още живееше в заблуждение, и именно това заблуждение я смущаваше. Но това заблуждение не беше законен мъж, а любовник. Затова Господ ѝ казва: „Право каза, че нямаш мъж; защото си имала петима мъже“, тоест, първо си била управлявана от петте сетива; сега си достигнала възрастта, в която трябва да действа разбирането, но още не си достигнала до мъдростта, а си изпаднала в заблуждение. „И този, когото сега имаш, не ти е мъж.“

А кой е той, щом не е мъж? Нима не е любовник? Затова сякаш ѝ казва: „Повикай не любовника, а мъжа си, за да Ме възприемеш чрез разбирането, а не чрез заблуждението; защото сега мислиш за Мен нещо невярно.“

(2) Защото жената още се заблуждаваше, като мислеше за водата, докато Господ говореше за Светия Дух. А защо се заблуждаваше, ако не защото имаше любовник, а не мъж?

Затова думите Му означават: „Изгони този любовник, който те погубва, и иди, повикай мъжа си. Повикай го и ела тук, за да Ме разбереш.“