До този момент тази жена разсъждава по плът, задоволява се с това да не изпитва жажда и мисли, че обещаното ѝ от Господа е обещано в плътски смисъл. И това наистина ще се изпълни, но след възкресението на мъртвите.

Защото някога Бог даде на Своя раб Илия такава благодат, че четиридесет дни да не изпитва нито глад, нито жажда. А Този, Който можа да даде това за четиридесет дни, не би ли могъл да го даде завинаги?

Но тя въздишаше, не желаейки нуждата, не желаейки труда: постоянно да идва при този извор, да се обременява с носене на съд, за да утоли жаждата си…

Нуждата я подтикваше към труд, а немощта отхвърляше труда.

О, ако беше чула думите: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28)! Защото именно това ѝ говореше Иисус, но тя още не разбираше.