Самаряните, като смятали Самария за свое отечество, наричали Яков свой отец, като древен владетел и родоначалник на тази земя. Затова си приписвали благороден юдейски произход.

Някои пък казват, че тази жена и много други, които живеели в Самария, действително произхождали от Яков. Техните предци някога били отведени в плен и поробени от вавилонците; по-късно се смесили с живеещите там самаряни и, с течение на времето и при различни обстоятелства, възприели техните обичаи.

Или пък Яков бил наричан „отец“ и поради това, че и той самият произхождал от халдейците.

Така Самарянката тук казва: ако Ти не говориш за тази вода, тогава не си ли Ти по-велик от нашия отец Иаков, който ни даде този кладенец – толкова прочут, че никой не може да даде по-добра вода от него?

Думите: „и той пиеше от него, и синовете му, и добитъкът му“ са казани за похвала на кладенеца. Ако Яков имаше друг, по-добър кладенец, той не би пил от този заедно с целия си дом. Следователно смисълът е такъв: ако Ти можеш да дадеш по-добра вода, значи си по-велик от Яков.

Забележи как тази Самарянка спокойно разговаря с Иисус Христос за Яков и стои до Него, желаейки да узнае това, което търси; докато юдеите дори искаха да Го убият с камъни, когато Той спомена Авраам.

Нима може да бъде отхвърлена тази жена, толкова усърдна, любознателна и желаеща да извлече духовна полза за себе си?