Тя обаче, щом узнава Кой е Той, веднага е готова и да Му се покорява, и да Го слуша, което не може да се каже за юдеите. Те, дори и когато Го познаваха, не Му задаваха въпроси и не желаеха да се поучат от Него на нещо полезно; напротив, хулеха Го и Го отблъскваха.

А жената, щом чува думите Му, виж с каква кротост Му отговаря: „Господине, нямаш с какво да почерпиш, а кладенецът е дълбок; откъде тогава имаш жива вода?“

Още тук ясно се вижда, че Христос вече я е отклонил от ниското ѝ мнение за Него, от мисълта, че Той е просто един обикновен човек. Тя не Го нарича „Господ“ просто формално, а като израз на особено уважение, което личи и от по-нататъшния ѝ разговор с Него. Тя не се шегува и не се подиграва, а искрено недоумява.

И не се учудвай, че тя не разбира всичко веднага. Нали и Никодим не разбра. Какво казваше той? „Как може това да стане?“ „Как може човек да се роди, когато е стар?“ „Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“

Жената обаче говори с по-голяма скромност: „Господине, нямаш с какво да почерпиш, а кладенецът е дълбок; откъде тогава имаш жива вода?“

Христос ѝ говори за едно, а тя разбира друго. След като от Него не е чула нищо повече от казаното, тя не е могла да си помисли нещо по-възвишено. И все пак тя би могла да Му каже дръзко: „Ако имаше жива вода, нямаше да искаш от мен, а първо сам щеше да пиеш; сега само се превъзнасяш.“ Но тя не казва нищо подобно. Както в началото, така и после, тя Му отговаря кротко.

Най-напред казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мен?“ – и не говори така, както би говорила на чуждородец или враг: „Да не бъде, аз да дам вода на такъв човек, враг и чужд на нашия род!“