Нашият Господ дойде при кладенеца като ловец (Йоан 4:6–42). Той поиска вода, за да използва водата като повод да дари жива вода. Като жаден поиска да пие, за да си създаде възможност да утоли жаждата по друг начин. Обърна се с молба към жената, за да я научи и тя самата, на свой ред, да поиска от Него. Най-богатият не се погнуси да поиска като нуждаещ се, за да подтикне чрез Своята привидна нужда другите към прошение.

Не Го смути и това да говори насаме с жена, за да ни научи, че онзи, който твърдо стои в истината, не може да бъде смутен: „и се чудеха, че говори с жена“ (Йоан 4:27). Той хвърли зърно на гълъба, за да улови чрез него цялото ято. Задаваше ѝ различни въпроси, за да я доведе до изричане на истината.

„Дай Ми да пия.“ Забележи как започна разговора. Вода пожела Този, Който обещава да даде жива вода. Господ поиска и после остави молбата Си, както и жената остави своя водонос, който беше дошла да напълни (Йоан 4:28). Поводите за разговора се умножаваха, за да се разкрие истината, заради която тези поводи бяха използвани.