„Учениците Му… кръщаваха“ (срв. Йоан 3:22), тъй като и самите те бяха кръстени. Защото не е възможно някой да кръщава други, без сам да е кръстен. Това се потвърждава и от следващите думи: че за онези, „които са кръстени, няма нищо, което да им липсва“ (срв. Йоан 13:10).

Ако някой желае, това може да се разбира в смисъл, че те са били кръстени с вода. Но може да се изтълкува и чрез думите, които Сам Христос им казва: „Вие сте чисти чрез словото, което ви говорих“ (срв. Йоан 15:3). Следователно трябва да се признае, че словото на Христос е било за тях кръщение, защото самото кръщение се освещава именно чрез словото – както и Йоан беше осветен и освети повереното му кръщение чрез Божието повеление, което получи (Лука 3:2).

Някои пък казват, че вместо кръщение за тях е било това, че Христос им даде Своето Тяло. Защото как биха могли да кръщават или да бъдат кръстени, ако не вярваха в Неговата Плът и Кръв? Именно затова Той ги предупреди: „Ако не ядете Плътта на Сина Човечески и не пиете Кръвта Му, нямате живот в себе си“ (срв. Йоан 6:53). А когато мнозина се възмутиха и започнаха да роптаят, Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ И Симон Му отговори: „Ние повярвахме и познахме“ (срв. Йоан 6:67–69).

Как биха могли да повярват, ако не чрез същото, чрез което и останалите юдеи можеха да повярват в Него, а именно като слушат думите Му и ги разбират?