Ако Господ беше видял, че фарисеите разбират как Той избира много ученици, че мнозина се кръщават и че и за самите тях би било спасително да Го последват и да станат Негови ученици, ако бяха пожелали и те да се кръстят от Него, Той нямаше да напусне земята на Юдея, а щеше да остане там заради тях.

Но Той знаеше, че те виждат делата Му и в същото време Го мразят; знаеше, че няма да Го последват, а ще Го преследват. Затова се оттегли оттам.

Той можеше и да остане, без да бъде хванат или убит, ако не би искал това, защото дори да се роди, Той не беше принуден. Но във всичко Той постъпваше като човек, за да даде пример на онези, които ще повярват в Него. Защото Божият раб не съгрешава, ако се оттегли на друго място, когато вижда яростта на преследващите го или на онези, които търсят злото за душата му. Но такова оттегляне би изглеждало като грях, ако Самият Господ не беше постъпил така преди него. Затова Добрият Учител направи това, не от страх, а за да поучи. (Трактат върху Евангелието от Йоан)