Спасителят я разкрива не от любов към славата, а за наша полза, за да покаже нейната вяра и за да повярва и началникът на синагогата.

„Дерзай“ ѝ казва Той, защото тя се уплаши като че ли е отнела дар; а „дъщеря“ я нарича като вярна. С това показва и че, ако тя не беше имала вяра, нямаше да получи и благодат, макар дрехите Му да бяха свети. Преданието разказва, че тази жена издигнала статуя на Спасителя, при нозете на която израствала трева, помагаща на жени, страдащи от кръвотечение. По времето на нечестивия Юлиан тя била разрушена.