След като някой се е предал на Бога, не бива отново да се връща към житейските дела. Той е длъжен да почита и родителите си, но Бога трябва да поставя над тях. Тук обаче родителят е бил и неверен, както личи от думите: „остави мъртвите“, тоест неверните, „да погребват своите мъртъвци“. Ако на този човек не е било позволено да погребе баща си, то горко на онези, които, приели монашество, отново се връщат към светските дела.