„Ще носим“. Някои тълкуватели виждат тук изявително наклонение в бъдеще време (φορέσομεν, „ще носим“), а други в аорист (φορέσωμεν). Макар първото разбиране да се подкрепя само от свидетелството на Ватиканския кодекс и Пешито, то е по-съгласувано със смисъла на целия пасаж.

Ако се приеме второто тълкуване, текстът би звучал като увещание („да носим!“). Но тук апостолът не увещава, а излага положително догматическо учение (срв. Рим. 5:1) със следното съдържание:
телата, с които ще възкръснат мъртвите, ще бъдат небесни тела, подобни на тялото на Самия Господ.