„Но ето, Христос“, по-точно: „но сега Христос“ (Νυνὶ δὲ Χριστὸς). Апостолът противопоставя състоянието на безнадеждност на новото духовно състояние на човека, което съществува именно сега, от времето на Христовото възкресение.

„Начатък“ (ἀπαρχή). Възкръсналият Христос стои спрямо всички, които ще възкръснат при Неговото Второ пришествие, както първият узрял клас спрямо цялата жетва.